Училище по време на пандемия

В 21. век досега не е имало феномен, който да разтърси силно и всеобхватно начина ни на живот така, както Covid-19. След първоначалния шок и страх, обществото ни предпазливо и обмислено се опитва да се върне към нормалния си ритъм, като всички с притаен дъх очакваме едното събитие, което има потенциала отново да преобърне света ни: отварянето на училищата отново.

През месец март, в условия на криза и паника, естественото решение за образованието в лицето на разрастващата се с огромни темпове пандемия беше да се затворят училищата, да се изолира възможността за контакт между учениците и да се премине към обучение от вкъщи, чрез онлайн платформи. Последва вълна от гордост и изумление, че училищата установиха дигитален начин на работа без нищо да се счупи, учителите съумяха да се справят за отрицателно време да пренесат учебния си план „в облака“, а учебната година не се анулира. Действително, бързата реакция и възможностите на дигитализацията предотвратиха опасността пандемията да остави учениците вкъщи в състояние на потрес и безвремие, да спре инерцията на образованието и да остави след себе си само инертност и липса на мотивация. Резултатите от изолираното дигитално обучение обаче далеч не са блестящи, а проблемите могат да се разгледат в три основни направления:

Модел, в който учебният материал се излива върху ученика от един екран целодневно в продължение на месеци, естествено води до загуба на концентрация и мотивация за учене. Възприемането на информацията се свежда до нула, когато липсват стимули и любопитство у ученика, а при децата е особено важно да възприемат информация чрез всичките си сетива.

Ученето от вкъщи като решение срещу разпространение на Covid-19 представлява опасност, която е много сериозна в дългосрочен план: то убива напредъка, който образователната система едва започна да постига в последните години, а именно интегрирането на:

• проекто-базирано обучение, при което чрез опити и преживяване в реална среда учениците интегрирано изучават предметите и което много по-успешно стимулира любопитството и мотивацията им, отколкото обичайното изнасяне на уроци.
• работата в различни по големина групи, която не само ги научава на сътрудничеството като основен метод за решаване на проблеми от различен тип, ами и развива техните лидерски, социални, презентационни и комуникационни умения
• ефективно общуване между учениците: вербално, физическо и емоционално, както във формална, така и в неформална среда

Важно е в условията на COVID-19 да не се позволява връщане към традиционните методи на преподаване, където учителят се явява като единствен източник на знания, който едностранно контролира поведението на учениците и не насърчава друг тип учене и общуване.

Друга негативна черта на прекомерната дигитализация са липсата на движение и постоянното седене на стол пред екран: възможно най-лошата комбинация за физическото здраве на всички хора, а особено на децата, чиито тела все още се развиват. Проблемът се утежнява от все по-големия брой деца с наднормено тегло в България, което според доц. д-р Елена Георгиева, началник на детското отделение в „Софиямед”, е един от факторите, които усложняват протичането на заболяването.

В условия на пандемия, малкото часове по спорт са силно осакатени, а в много случаи - липсващи. Възможността за движение, което обикновено междучасието предоставя на учениците - да играят, тичат и да си правят разходки с приятели, също е отнета. В стремежа си да преподадат ценния си материал, много често учителите не си дават сметка за необходимостта от почивка и смяна на позицията на тялото и така учениците остават в седнала позиция с часове.

Очевидните последици от този заседнал начин на живот - обездвижване, гръбначни изкривявания и увреждане на очите са ясни. Скритите последици от това състояние са именно тези, които уж обучението от вкъщи се опитва да предотврати: липса на мотивация и каквато и да е заинтересованост към ученето. Научен факт е, че движението е естествена предпоставка за да се случи процесът “учене”: осигурявайки смяна на позициите на тялото по време на учене и по-сериозни физически действия, мозъкът се оросява по-добре и на чисто биологическо ниво учениците стават по-възприемчиви, будни и концентрирани. Въз основа на множеството изследвания по темата, все повече и повече училища в България предоставят възможности за движение не само в общите си пространства (коридори, фоайета и др), ами и в класните стаи, където интегрират физически дейности в рамките на учебните часове.

В условията на общуването през екран обаче това не само е трудно постижимо, ами и често липсата на физическата връзка с учениците не позволява на преподавателя да усети спадането на енергията и да реагира своевременно.

Освен очевидната причина за придобиване на знания, училището има друга много важна роля в изграждането на личността на едно дете: това е първата обществена сграда, с която много от нас се сблъскват. Именно тук се учим как да бъдем пълноценна част от обществото: за първи път, отвъд семейния кръг, създаваме приятелства и връзки с хора от нашата възраст, но и с по-малки или по-големи ученици, общуваме формално и неформално с преподаватели и други авторитети, ставаме част от една общност и я поддържаме.

Социалната изолация отнема много от това. Все още не е известен размера на психологическите ѝ последици, но не трябва да забравяме, че дигиталните технологии не могат да заместят аналоговото общуване, както социалните медии не могат да заместят приятелството и физическата близост.

Образованието на 21. век се крепи на три основни стълба: учебно съдържание и методика, технологии и физическа среда. В момент на криза и нужда от вземане на бързи мерки, средата беше изключена, но вече е време отново да заговорим за нея. А ако можем да предскажем едно нещо по отношение на несигурното ни бъдеще, то е, че дори и по два лаптопа да се раздадат на всеки ученик в България, това няма да компенсира нуждата от физическа близост, пълноценна комуникация, присъствие с всичките сетива и живи, реални преживявания. Сега е времето не само да трансформираме учебната среда така, че да осигури безопасно пребиваване на учениците в нея, ами и трайно да извиси учебното преживяване и ученето до ниво, което никога преди Covid-19 не е било толкова обозримо, колкото сега.

Основните предизвикателства, които стоят пред учебната среда във времена на пандемия, са следните:

• Осигуряване на безопасен достъп в училището и избягване на струпване на хора на входове и пред други важни пространства - физкултурен салон, столова, места за закуски и др.
• Осигуряване на повече площ в рамките на класните стаи.
• Осигуряване на възможност за спазване на лична хигиена, както и на изискванията за лесна дезинфекция на пространствата.

Представяме ви няколко тенденции от света, които дават решение на предизвикателствата пред учебната среда и които са приложими в България.

**Общи пространства: спазване на дистанция и избягване на струпвания на хора **

През май 2020 г. в мащабен проект на Brooklyn Laboratory Charter Schools (LAB) 6 студия в сферата на архитектурата и градоустройството в сътрудничество с ученици, учители, професионалисти в образованието създават наръчник, в който изследват опасностите пред отварянето на училищата през новата учебна година, както и решения, които да предотвратят повторното им затваряне. В него са дефинирани две основни критични точки: **постигане на безопасност в общите пространства с голямо струпване на хора и нови промени в класната стая. **

Отчетлив проблем се явява влизането в училище: за да бъде постигната дистанция, да бъдат спазени контролните мерки (хигиенизация на входа, измерване на температура и др.) времето за влизане на 100 ученика в училище може да стигне до 45 минути (3 ученици в минута)!

Този проблем може да се овладее с отварянето на възможно най-много входове в училището и разместване на началните часове на различните класове. Освен тези чисто процедурни решения съществуват и по-алтернативни: докато класовете чакат на опашка, за да влязат в училище, времето им може да се оползотвори в уроци “на крак”, като например разговорен испански, различни дискусии и практически игри.

В този тип решения за избягване на объркването и постигане на ред е необходима ясна система от знаци, която да действа на хората на интуитивно ниво и плавно да ги води. Ето няколко примера:

В инсталацията “StoDistante” на площад Piazza Giotto, Викио, Италия. Социалната дистанция е решена чрез разграфяване на самия площад.

2. Класната стая се удвоява и се мести навсякъде из училището

Класната стая е пространството, което ще претърпи най-големи промени в условията на пандемията и това е възможно най-хубавото нещо, което може да ѝ се случи. Образователният модел, в който учениците са строени в редици от чинове, а пред тях върху подиум стои учителят - единствен източник на знания в класната стая, отдавна е доказан като режим на учене, който задържа концентрацията максимум 15 минути и не подпомага по никакъв начин развитието на уменията на 21. век.
Иронично, Covid-19 е в състояние да постигне това, което множество образователни практики и изявени авторитети в прогресивното образование не успяха, а начинът, по който това ще се случи, е красив със своята ирония: за да бъде постигната дистанция от 2 м. в класните стаи между отделните ученици, то редиците от чинове трябва да бъдат равномерно отместени. Дистанцията между отделните чинове се увеличава, редиците придобиват шахматна конфигурация и … ами няма място. Малките класни стаи, проектирани да поберат 30 ученика, свити в редичка като войници, нямат капацитет за разреждане на редиците.

Ето две действия, които частично помагат за решението на този проблем:

1. премахване на подиума в класната стая
2. разместване на редичките така, че да се оформят групи, които няма да осигурят пълна и равномерна дистанция между всеки ученик, но поне ще постигнат групова такава.

Като цяло, отдалечаването на индивидуалните чинове в класната стая не е добро решение за ефективно дистанциране, защото равномерно разпределени ученици, на които едновременно се преподава урок в едно пространство, означава струпване на вратата на всичките тези ученици в момента, в който урокът приключи. Ето няколко по-добри:

Използване на общите пространства
Общите пространства в училище: коридори и фоайета, актови зали, столови и физкултурни салони отдавна са активна част от учебния живот в най-напредналите по отношение на образованието страни в света. Нуждата от дистанциране предоставя възможност на българските училища да се докоснат до съвременните тенденции, да ги усвоят и да ги направят трайни.

В наши дни средата, която вдъхновява и стимулира човешката креативност и продуктивност, е организирана на принципа на т. нар. “coworking space”: гъвкави и разнообразни пространства, които улесняват работата на групи от различен размер в различни режими и дават на човек свободата многократно да смени обстановката и позицията на тялото си. Явление, което се наблюдава във все повече училища по света, е организацията на учебното пространство подобно на co-working средата, така че да позволи работа в различните режими на учене и да предоставя специализирани места за индивидуална работа и концентрация, за тиха работа в малки групи, за шумни дискусии и работа в по-големи групи, за презентации пред много хора, за социализация и за движение. Това естествено не може да се случи в класна стая с площ от 50 кв.м. - нужно е отваряне към цялото училище.

Защо този метод е подходящ във време на пандемия: за разлика от класно-урочната система, която събира много хора на едно място, този тип организация позволява работата на групи от малко хора, разпределени на повече места. Разбира се, преподаването в такива условия изисква по-различен подход от това един учител да продиктува новия урок на 30 слушащи ученика, непредсказуемо е и изисква гъвкавост и постоянно внимание - дори понякога повече от един учител, който да се занимава с един клас. Това съвпада и с тенденцията за навлизането на учители-асистенти, която се налага най-вече покрай децата със специални нужди. Освен това, ако пространството е измислено добре, то би трябвало да позволи постоянна промяна на пропорцията учител: ученик (от 1:30, през 1:1, дори 1:100 или 0:1) в зависимост необходимия режим на учене.

В крайна сметка, функцията на училището е да подготви учениците за реалния живот, а той изисква работа и в различни групи по различни реални проблеми вместо общоприетото тихо слушане,поемане и възпроизвеждане на информация. Сега имаме добро извинение да го тестваме и в нашите училища.

Създаване на отделни “кътове” за групова работа посредством леки, преместваеми прегради и други мебели

Дългите и широки коридори в българските училища, които се използват единствено като писти за преминаване от стая в стая, имат потенциал да се превърнат в продължение на класните стаи, предоставящи на учениците и учителите възможност за учене в различни режими и гъвкава трансформация на пространството според нуждите им. Столовите, актовите зали и други общи пространства са също източник на ценна квадратура, която да въвлече учениците в проекто-базирано учене и колаборация по екипи без да е опасно за здравето им. Това може да се случи чрез изнасяне на мебелите от класните стаи, осигуряване на различен тип сядане, “закътване” на пространства чрез мобилни прегради, мебели и цветя. Не трябва да се подценява подът като активна част от учебния процес: неслучайно малките деца рисуват и играят на пода: той осигурява лесна смяна на позициите на тялото и по този начин то е в постоянно движение и мозъкът се оросява. Нуждата от постоянна хигиенизация може най-накрая да освободи тази така ценна площ от предразсъдъци, че там е мръсно и че не се сяда, в училищата може да се въведат политики за използване на домашни чехли в сградата, да се използват килими, йога постелки и други.

Необходимо е да се предвидят и повече на брой леки, преместваеми мебели, които да възпрепятстват събирането на много хора на едно място. Това се отнася включително и за мебелите за почивка и рекреация, тъй като по време на междучасията е особено трудно да се осигури социална дистанция. Колкото по-гъвкави и по-лесно преместваеми са мебелите - толкова по-сигурна и разнообразна ще е средата.

Осигуряването на повече индивидуални пособия и мебели за съхранение на учебни материали, които да бъдат пренасяни из училището от самите ученици също ограничава контактните повърхности. Модела, в който една класна стая има една бяла дъска, към която всички гледат и където всеки преминава, за да бъде изпитан, може да се смени с такъв, в който всеки ученик разполага с индивидуална малка дъска за писане и която показва от мястото си на останалите. Новите технологии също допринасят значително за разсредоточаването на децата, събрани в едно вече отесняло по новите стандарти пространство. Добрата интернет връзка и възможността за захранване на устройства от различни точки в училището прави учебния процес по-гъвкав.

Знанията за Covid-19 и това как се разпространява все още не са пълни и категорични и с всеки изминал ден научаваме малко повече. Нещо, за което много учени са единодушни е, че разпространението на вируса на открито е много по-ограничено, отколкото в затворени пространства - затова и събитията на открито навсякъде по света се умножиха през летния сезон.

Само ако можехме да приложим това знание и в контекста на учебна година 2020-2021… Можем. Най-добрата мярка срещу разпространение на коронавирус сред децата и учителите е те да учат навън, вместо да се чудим как да осигурим достатъчно социална дистанция в непригодените за това класни стаи. А училищният двор - голям!

Тази идея е иновативна и до голяма степен непозната в България и най-вероятно ще провокира вълна от страхове и притеснения относно “Ами ако настинат децата”. Но това е тема, която не е никак непозната по света и то на места, където климатичните условия предполагат много по-ниски средни годишни температури от тези у нас:

Изнасянето на учебния процес навън далеч не е непосилна задача, а благоприятните ефекти от него са огромни: дворът предлага чист и свеж въздух, естествена светлина, витамин D, простор и неизброими възможности за движение, но и възможност за проекто-базирано обучение чрез директно наблюдение на природата и експериментиране.

За създаване на една класна стая на открито са необходими леки, преместваеми мебели, които да могат да бъдат пренасяни лесно от самите ученици, леки повърхности, на които да може да се пише, добра интернет връзка и мобилни технологии, и разбира се - желание.

Разработването на модули за класни стаи на открито в момента е в ход - както по цял свят, така и в България. Ето няколко примера от различни страни:

1. В проекта на архитектурното студио в Глазгоу O’DonnellBrown водеща е концепцията да се поощри “творческото и независимо учене в една здравословна, гъвкава и забавна среда”[1]. Конструкцията е дървена, изключително лека, лесно сглобяема и дори преместваема.

2. Covid-19 неминуемо ще се отрази на проектирането на бъдещите учебните сгради. В проект на Spaceoasis и Learniture класните стаи представляват комбинация от вътрешни, полувъншни и изцяло външни пространства, които да преливат едно в друго.

3. Опънатите мембранни конструкции тип “тента” също предлагат възможно решение. Подобно е предложението за възобновяване на учебния процес във Великобритания на архитектурното студио Curl la Tourelle Head Architecture (CLTH), които се концентрират върху разработване на училище изцяло на открито.

4. В Скандинавските държави и особено във Финландия т.нар. “Горски училища” (Forest schools) са отдавна залегнали в детските градини, предучилищния и началния училищен етап като водеща концепция. Децата прекарват близо 95% от учебния ден навън, учейки се от самата природа [2]. По този начин те са много по-ангажирани в учебния процес, който е комбинация от игра, директни наблюдения и откривателство. Според финландците подобен подход оказва единствено благоприятно влияние върху здравето на децата, противно на очакванията и страховете у нас. Прекарването на повече време навън осигурява чист въздух и безопасна среда, в която зарази и вируси се разпространяват изключително трудно, а организмът се калява.

Това са само някои примери от света, които могат да се интегрират и у нас. Всички помним как по време на карантината през месец март копнеехме за излизане на чист въздух в парка или планината, където се чувстваме спокойни, жизнени и здрави. За децата тази връзка е още по-важна, защото точно в този период те се развиват - зрението, физическата устойчивост и чувството за баланс са пряко зависими от възможността за досег с природата, а както се уверихме и от времето, затворени вкъщи - основа за психическото здраве. Световната пандемия ни дава възможност да се върнем към истинските ценности, които в хода на модернизацията, повсеместните екрани и забързания живот сме забравили и да ги върнем обратно в ежедневието си. Като начало може да си позволим някои по-умерени промени, но краткосрочните намеси ще се окажат по-малко икономични и по-малко ефективни, отколкото една подробно осмислена дизайн стратегия, която да осигури устойчивост в дългосрочен план.

Промените след коронавируса ще са и трябва да са големи - няма да допускаме да си заровим главите в пясъка и да изчакаме бурята да премине, защото тази буря може да се окаже предвестник на нещо по-голямо и непреходно.

Твърди се, че ако XX век е този на войните, то XXI век най-вероятно ще е този на пандемиите. Всяко поколение води битки и добавя към “мъдростта на вековете” жизнен опит за справяне с най-различни предизвикателства, а днес в нас лежи отговорността да подготвим децата за неизвестното и да намерим начин да запазят човещината и любопитството си.

Няма да дойде рецепта за това как лесно, наведнъж и с едно действие да адаптираме преподаването, пространството и технологиите. Но това, че процесът на проба-грешка е труден не значи, че трябва да се спести или да се чакат решения наготово “отгоре”. Ние - архитектите, учителите, родителите, директорите, професионалистите в образованието и институциите, трябва заедно да извървим пътя към правилното решение за всяко училище. Никой досега не е бил в подобна ситуация и затова е важно колективно да съберем възможно най-много идеи за справяне с нея, които които всяко училище да прецени и да приложи спрямо контекста си.

Нещо повече - в момента под ръка имаме най-невероятните, свежи и тлеещи пред телефонни екрани умове - същите тези, които от 15. септември ще седят отделени на индивидуални маси, скрити зад маски, и ще се чудят защо никой не се сети да се допита до тях и да чуе и тяхната гледна точка, а си позволи да вземе всички решения през главата им. А тяхното мнение е основополагащо. Много хора изпитват съмнения, че предписаните правила за социално дистанциране ще бъдат спазвани от учениците - и с право: команди, спуснати отгоре и неизкомуникирани с всички страни често биват бойкотирани. Процес, който активно ангажира учениците в измислянето на мерки против разпространение на заразата е много по-смислен и дава по-добри резултати поради простата причина, че когато човек припознае една мисия като своя, той я следва със собствена мотивация.

В духа на Covid-19 и учебната среда, разгледайте примерите, които сме събрали, обсъдете ги, тествайте ги, но не забравяйте реалните им ползватели: учителите и учениците. Те не само имат потенциала да ги надградят, ами и да изведат училището през пандемията, създавайки трайни практики за по-добро образование.

Източници

[1]. URL: https://www.architectsjournal.co.uk/buildings/odonnellbrown-designs-community-classroom-prototype, посетен на 18.08.2020 г.
[2]. URL: https://theculturetrip.com/europe/finland/articles/what-we-can-learn-from-finlands-forest-schools/, посетен на 18.08.2020 г.
[3]. URL: https://www.who.int/whr/2007/overview/en/index1.html, посетен на 14.08.2020 г.
[4]. Back to school facilities toolkit
URL: https://e82589a9-6281-40c3-81a5-087eb2ac5db9.filesusr.com/ugd/e57059_d64e448f76bf487a8152f87f50589a82.pdf
[5]. Planning learning spaces, Issue 3: Education meets Covid-19
URL: https://issuu.com/gratnells/docs/7596_pls_journal_3_v3_2