STEM в действие

С началото на новата учебна година, много училища ще осъмнат с новоизградени STEM пространства. Но какво всъщност означава това? Познават ли учители и ученици новите възможности пред тях? Знаят ли родителите къде изпращат децата си?

За да има повече яснота по темата и за да не се превърне думата “STEM” в едно абстрактно понятие, към което всички се стремят, но никой не знае защо, ние, екипът на Лусио архитекти решихме да ви разкажем малко повече за така модерното напоследък обучение. Миналата година имахме честта да подготвим “Насоки за физическата среда в училищните STEM центрове” към Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ на Министерство на образованието и науката. А през настоящата година продължихме да трупаме опит и с дизайна на няколко подобни STEM пространства в различни градове в България.

STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics) центровете са съвкупност от учебни пространства с общ фокус върху интегрирането на учебно съдържание и учебни преживявания в сферата на науките, технологиите, инженерното и математическото мислене. Често към тази колаборация от умения се добавя и изкуството (steAm - art), чрез възможността му за прилагане във всяка сфера от живота.

В процеса на работата си учениците използват различни режими на учене: самостоятелно проучване, работа по групови проекти, участие в дебати и дискусии, дистанционни разговори и срещи с други ученици от цял свят. Новото училищно пространството трябва да ги подпомага във всеки един от тези режими, а не да се ограничава до ниво ремонтиран и оборудван „кабинет“ с безалтернативен начин на ползване, държан под ключ. Най-голямото предизвикателство за архитекти и дизайнери е “обличането” на тези режими за учене и работа в архитектурно пространство. Въпреки трудностите, това е пътят към създаване на модерна и адекватна среда за развиване на уменията на 21-ви век.

За да е още по-лесно обяснимо и достъпно, архитекти, специализирани в дизайна за деца и образователна архитектура, асоциират различните режими на учене с природни обекти, познати на всички ни. Вдъхновение за това можем да намерим в книгата “Campfires in Cyberspace: Primordial Metaphors for Learning in the 21st Century” на David D. Thornburg, Ph.D., където с поглед напред в бъдещето се вижда как се променя образованието и обучението през новото хилядолетие. Учебната среда е добре да се формира именно според начина, по който децата учат - лекция или представяне, самостоятелна работа, работа в няколко малки групи или в две големи, работа на ученици между различните класове и дори различните възрастови групи. Училищното пространство трябва да може да подсигури всички тези възможности за учене и споделяне и дори да ги изведе на ново ниво, като подсигури лесна смяна между режимите, без те да си пречат, а даже напротив - да се допълват и развиват. Учениците сами трябва да разпознават пространството и да намират своето място в уютна и подходяща за тяхната възраст среда.

Ако сме успели да пробудим и вашето любопитсво, сега ще се постараем и да ви вдъхновим, като разкрием подробности и за всеки един от режимите на обучение, отново пречупени през природата, която е първообраз и начало на целия живот.

Всички винаги гледаме нагоре, към върха! Но на Върха на планината си сам и тогава погледите са вперени в теб! Позната ситуация? Така и по време на лекционен режим, когато комуникацията е едностранна, всички ученици следят внимателно преподавателя, неговата реч и движения. Разбира се, не винаги преподавателят е източника на информация, това е много подходящ режим и за упражняване на презентационни умения и от самите ученици. Режимът може да бъде вербален (лекционен), но и невербален: изложба, представяне на пиеса и др. Добре е при този режим да се осигури ясна видимост към презентиращия, удобство за слушателите - добра акустика и подходящи места - на амфитеатър, меки възглавници, а защо не и директно по земята, както и да се предвиди достатъчно пространство за пълноценно участие на всички желаещи. Ако например след лекцията се разрази дискусия, всички трябва да имат ясна видимост и възможност за включване.

Има моменти в ежедневието ни обаче, когато искаш да останеш сам, да се скриеш, като в Пещера. Именно заради това е оформено и следващото пространство - уединено кътче за самостоятелна работа или почивка. Това са “скривалищата” на учениците. Уютна и предразполагаща обстановка, която приветства децата към спокойствие, тишина и фокусиране. Тези скривалища трябва да са равномерно разпределени из учебното пространство, ненатрапващи се, но все пак с ясна видимост, както към тях, така и от тях. Всеки е добре дошъл в пещерата, никой не бива да се чувства изолиран или в несигурност.

Ако пък ученикът има нужда от малко помощ, не желае да работи сам, а в малка група от приятели, тогава може да се ориентира към Огнището в училищното пространство. Точно там “припламват” новите идеи и хрумки. Отново леко усамотено, но по-големи кътчета, които събират няколко човека, готови да дискутират, аргументират и създават големи идеи. Тези местенца са изключително подходящи и за социализация, срещи и неформални разговори. Обзавеждането трябва да насърчава подобни сбирки, добрата акустика да подпомага дебатите, а взаимодействието с останалата учебна среда да е непрекъснато (например винаги да може да се пише по дъската или да се закачат междинни материали и идеи).

Свързващото звено между всички тези режими е Езерото - ту спокойно и тихо, ту бурно и шумно. Общите пространства (коридори и фоайета) са “езерата” в училище - комуникация се осъществява с висока активност: случайни срещи на различни хора от различни възрасти. Не само място за разминаване и срещи, но в някои случаи и подходящо учебно пространство. Затова тук отново трябва да се предвидят кътчета за социализация, срещи и почивка. Най-добре е, ако тези зони са мултифункционални, за да се вписват добре във всички възможни сценарии, които ученици и учители ще измислят. Добрата светлина, приветливата обстановка и удобните мебели са водещи и в това пространство.

Много често в днешно време чуваме как училището подготвя учениците с много теоретични знания, без да знаят как да ги използват. Затова и в новите образователни пространства се стимулира възможността за учене чрез Преживяване и “правене”. Важно е да са осигурени материали и инструменти, оборудване и ресурси, които да захранят „преживяването”. В този режим обикновено малки и шумни групи работят заедно, изследват и експериментират, като по този начин прилагат знанията си и ги надграждат. Затова и обзавеждането трябва да са подходящо за групова работа, окуражава се работата прав, любопитството и ентусиазма за експерименти. Ключово е и наличието на достатъчно мебели за складиране, част от които със свободен достъп, за да може дори и след учебните часове, ученикът да се чувства добре дошъл да “майстори”.

Без значение в кой режим е, всяко дете трябва да се чувства спокойно да се движи и да се чувства комфортно и уютно. Физическата дейност подсилва когнитивните умения на учениците, затова е важно учебната среда да им предоставя възможност за движение навсякъде, не само в часовете по физическо възпитание и спорт. Не случайни са думите и на големия лекар, педагог и изследовател на детското развитие Мария Монтесори “Детето се учи чрез движение”. Поради тази причина образователната среда трябва да предоставя свобода и гъвкавост на пространството, обзавеждане и уреди, които да стимулират движението (люлки, стена за катерене, халки) и мебели, които позволяват разнообразна смяна на позициите на тялото.

Както се досещате от всичко казано до тук STEM обучението, а и като цяло обучението на 21 век, предполага едно по-различно пространство, което да приветства всички ученици, да удовлетворява индивидуалните нужди за учене, да осигурява спокойствие на учителите и достатъчно ресурси и възможности за обвързване на учебните материали и предмети. Това не би било възможно да се осъществи само с пребоядисване на няколко стаи и закупуване на скъпа техника, за която не се знае как ще се използва. Напротив! Училищното пространството следва да стимулира и провокира любопитство и откривателство у децата, да предизвиква учителите да изпробват нови методи на преподаване, да се “реят” сред децата и да се вдъхновяват не по-малко и от своите ученици. Подобна среда би позволила ролите да се размият и всеки да предаде своите знания на другия, за да се достигне до по-високо ниво на социализация, грижа и по-добро общество в бъдеще като цяло.

Източници:

• Lusio architects, 2020 “Насоки за физическата среда в училищните STEM центрове”
• David D. Thornburg, Ph.D., 1999 “Campfires in Cyberspace: Primordial Metaphors for Learning in the 21st Century”
• Rosan Bosch Studio