Креативността е в движението

Днешният пост е по тема, която ни е на сърце: образователни и креативни пространства и по-конкретно: как движението в тях ни прави по-продуктивни и отворени към нови знания.

Ще се опитаме първо да ви разкажем защо толкова си падаме по образователни и креативни пространства. Всички признаци са налице:

• Безкористно ходим на събития и конференции, свързани с образованието и денонощно следим авторитетите в областта.
• Част сме от международен екип, който разработва иновативни методи за преподаване в училища и разпространяваме мълвата за това как пространството е учител (конференция Digital kidz).
• Първите ни и най-обичани до този момент архитектурни реализации са образователни пространства в училища.
• Ние всъщност също сме преподаватели по дизайн мислене и знаем от опит колко пространството може да ни помогне или попречи да си свършим работата

Връщайки се на идеалистическо ниво, вярваме, че хората имат вродена силна и непреодолима воля да научават нови неща и ако това не се случва, проблемът е в нестимулиращата среда, а не в тях самите. Това важи още повече, що се отнася до деца и юноши. Затова този пост е за училища.

Доказано е, че активният живот влияе пряко на физическото и психическото ни състояние. Физическата активност и спортът в училище допринасят за социализиране и работа в екип. Катеренето, например, изгражда моторни умения и самочувствие. Да си активен означава, че кръвта ти циркулира, носи повече кислород към мозъка, активира сетивата и ги подготвя за учене.

Независимо от това, в учебните планове не се набляга на движението. В България часовете по физическо възпитание са едва 2 седмично, а междучасието обикновено не е времето, в което всички се впускат в спортни занимания и активност. До голяма степен това се диктува от средата: огромен бетонен двор или дълъг коридор с класни стаи никак не вдъхновяват сетивата за движение. По-скоро предразполагат към оставане в стаята - седнали на чина, преди да бие звънеца за час и сериозното учене да започне отново - пак седнали. Общо взето излиза, че целият ден в училище минава без особена физическа активност.

*Статията започна да клони към наднорменото тегло при деца. Да, депресиращо е.

Но! Светлина в тунела има. Преди да започнат масовите прехвърляния на деца в спортни училища, трябва да кажем, че дизайнът може да реши този проблем. Малки и частични промени в общите пространства, като например поставянето на стена за катерене, въжета, люлки и различни спортни елементи в интериора активира учениците и повишава дневната им доза движение. Физкултурният салон, изведен в сърцето на училището със стъклени стени подканва и вдъхновява учениците да бъдат по-активни.

Децата в училище са заляти с огромно количество информация и изискват много усилия, за да я осмислят и запомнят. Един учебен ден с лекота може да бъде сравнен с един работен. В офиса прекарваме по-голяма част от времето си седнали. Обикновено седим на столове с колелца, нагласяме ги според височината, стойката, настроението си. Понякога, ако сме късметлии, дори се сдобиваме с ергономичен стол, или пък със стоящо бюро и тези странни връткащи се столчета, които вървят към него. Ами заслужаваме го, все пак изкарваме цял 8-часов работен ден седнали.

Представете си сега, да седите 8 часа на това:

Да настръхнеш направо… Ако си мислите, че сме се ровили в някой каталог от времето на килийните училища, за да намерим тази картинка, се лъжете. Беше първият резултат, който излезе в Гугъл като написахме “обзавеждане за училище”. Повярвайте - следващите не са по-добри. Досещате се, че разликата не е огромна, ако го боядисате във “весели” цветове и го направите мекичко.

Средно 9 часа, прекарани в седнала позиция и без това са мъчение за децата. Те са много по-динамични от възрастните и дори за 5 минути не могат да стоят мирни. Има обективна причина за това - децата се концентрират чрез тялото си. Движението е изключително важно за ученето при тях. Мария Монтесори набляга в нейните книги, есета и интервюта на ролята на активността, особено физическата, що се отнася до ученето:

Средно децата могат да стоят концентрирани в продължение на 10 минути. След това, при липса на движение, те се разсейват. Д-р Dieter Breithecker, учен в областта на спорта и физическата активност и директор на Federal Institute on the Development of Posture and Exercise в Хесе разказва в лекцията си за класната стая на 21 век за класната стая на 21. век как за да е в състояние на концентрация, мозъкът се нуждае от високи количества кислород, хормони и протеини. За да ги достави, тялото ни има нужда от по-висока температура, кръвно налягане и движение. Тоест, трябва да се движим, докато се учим.

Има логика… Наблюдавали ли сте някога деца, погълнати от работата си? Обикновено лежат на пода и работят там. Защо? Защото подът предлага богато разнообразие от позиции на тялото, между които да преминеш. А смяната на стойката, както и постоянни движения като облягане, връткане и люлеене повдига нивото на концентрацията ни.

Решенията отново са разнообразни и лесни за прилагане:

• Направете пода и стените поле за работа.
• Използвайте мебели, които позволяват движение (например огъващи се столове)
• Вкарайте в класната стая елементи, които подтикват към движение (например: люлки).
• Използвайте модулни маси и мебели на колелца, които лесно да могат да бъдат премествани от учениците без нужда от чужда помощ.
• Използвайте бюра с регулируема височина (особено в гимназии).

В нашите проекти за образователни центрове в Берковица и Тетевен развиваме и прилагаме принципите на “подвижната класна стая”.
И двата центъра ще отворят врати през следващата учебна година и изследване на начина, по който се използват ще покаже как пространството се отразява на учебния процес.
Доста сме ентусиазирани за това, няма да го крием. Дълбоко вярваме, че училищата на бъдещето подпомагат споделянето на знания, а не са само ремонтирани пространства с ярки цветове или пък минималистичен дизайн, които да отразяват остарели принципи.
Също вярваме, че няма рецепта за перфектното учебно пространство. Просто трябва да се пробва,отново и отново, и да се наблюдава как може да се подобри следващия път.

В датския закон за образование беше въведено правило, изискващо минимално 45 минути упражнения физическа дейност, интегрирани във учебните занятия по всички предмети ежедневно за всички ученици от всички възрасти. Целта е да се подобри здравето на децата и тийнейджърите, подпомагайки мотивацията и концентрацията им във всички часове. Може да прочетете повече
тук.

Източници:

• “The Third Teacher” by OWP/P Architects
• “21st Century Classroom” by Dr. Dieter Breithecker
• “Building Schools: Key Issues for Contemporary Design” by Leo Care