Достъпна среда за ВСИЧКИ

“Достъпността” не е достатъчна.

Най-вероятно сте чували за “достъпна среда”. А чували ли сте за “среда за всички”, “включваща среда” или “универсална”?
Най-вероятно не сте, затова и пишем този пост - да отворим теми, които са отвъд достъпността.

Нека вземем едно училище за пример. Под достъпна среда в България се разбира най-често да се монтира някъде една рампа и да се изгради асансьор до всеки етаж. Дотук добре, но когато например Пепи, ученик от 5-ти клас в инвалидна количка, стигне до 3-тия етаж, какво го очаква насетне? Чиновете в класната му стая са така подредени, че той има достъп само до най-близките до вратата; няма достатъчно пространство под чина за коленете му и трябва да седи лекo настрани; шкафчетата за лични вещи са в дъното на стаята, до където той не стига; пред дъската има подиум и следователно той никога не е писал на нея; контактите в стаята са твърде ниско и не ги достига; единствената по-широка тоалетна е на първия етаж и всеки път трябва да взима асансьора, поради което често закъснява за час; другите винаги слизат по стълбите говорейки и смеейки се, а той трябва в този момент да вземе асансьора в другия край на коридора и още куп други затруднения от всякакъв характер.
В следствие на това, той се усеща твърде различен и това му пречи да създава приятелства. Но така де, средата се води достъпна и уж му помага да се интегрира успешно, нали?
А сега да си представим, че Пепи е от аутистичния спектър. Асансьорът и рампата не биха могли да облекчат усещането за пълен хаос от мебели и хора; чувството на паника, защото пак се е изгубил по етажите; напрягането на очите от ярките и крещящи, направо избухващи в глават му, цветове; непрестанно пращящия в мозъка му заден шум от глъчката в коридора.

У нас достъпна среда означава тя да е само физически достъпна, за сетивен достъп не се говори (а и не се знае). Също така, това, че има достъпна среда, означава, че някъде има и недостъпна. Всички хора би трябвало да могат равноправно да участват в обществото и неговата динамика, но се оказва, че това може да се случи само в “достъпните” обекти.

Ето защо в развития свят се зараждат философиите за “универсален дизайн”, “включващ дизайн” и “дизайн за всички”. И трите течения споделят обща основа и концепция, а именно средата да е изначално подходяща за всички хора, независимо от техните физически, сетивни, когнитивни възможности. Т.е. няма нужда от осигуряване на достъп, защото всички зони и услуги са проектирани като достъпни. Средата става “за всички”, когато е:

• безопасна и комфортна;
• лесна за ориентация и навигация;
• стимулираща социализация и комуникация между всички;
• осигуряваща равни условия за личностно развитие на всички.

Това са 4 аспекта, които и ние следим да удовлетворяваме в нашите проекти, защото те подобряват качеството на дизайна и преживяванията както на ползвателите с различни възможности и потребности, така и на всички останали.

Какъв е начинът да се създаде такава среда? Отговорът, който и трите горепосочени движения дават, е съвсем простичък - чрез т.нар. “human-centered” подход за включване на всички групи крайни ползватели от началото до края на всеки проект. Ще онагледим с пример от работата ни:
Докато разработвахме тактилните маршрути за Образователен комплекс с училище, детска градина и културен център на ОЕБ “Шалом”, заедно с Ива Гаджева от Фондация “Design for All Bulgaria” достигнахме до идеята да създадем тактилна “азбука” от тактилни елементи по земята. За да сме сигурни, че тази идеянаистина ще сработи и ще може да бъде правилно разчетена, Ива - основател на организацията, се допита до незрящи хора по следния начин:

“Design for all Bulgaria” е неправителствена организация, която има за цел цел да даде възможност на всички хора да имат равни възможности за участие във всеки аспект на обществото. Нашето сътрудничество с Ива доведе до множество интересни казуси и решения.

Нямаме търпение за следващия вълнуващ проект, в който да приложим наученото и да продължим да изследваме как средата да подкрепя всички нейни ползватели.