lusio loader
Юни 20, 2018 Post available in English

Проучване 1/5 - Първо хората, после дизайнът

Blog picture

Такаа, първата ни статия. Няма никакви грижи или нервност от наша страна, наистина.
Не бяхме сигурни коя тема да захванем като начало в този блог: защо избрахме за фокус креативни и образователни пространства, защо поставяме хората преди дизайна в работата си или пък защо се идентифицираме с това надраскано човече с италианското име. Бяхме доста затруднени...

В крайна сметка решихме, че след цялата шумотевица около “Заслон на бъдещето”, най-естественото нещо е да извадим малко тайни от кухнята, супер конфиденциална информация: защо изобщо спечелихме този конкурс и какво ни изведе напред в играта?

Заданието лъже

Ще започнем със заданието (обикновено не му се доверяваме и към края на тази статия ще разберете защо). То гласеше “Заслон на бъдещето: Архитектурата на 2050г.” и изискваше функционално решение, което да се слива с околността, да осигурява подслон при нужда и да е иновативно по отношение на конструкция и технологии. Още докато четяхме заданието, архитектурните ни въображения светнаха с идеи за това как да покажем дизайнерските си суперсили: секващ дъха футуристичен планински дизайн, малко минимализъм с щипка абстрактна ирония и разбира се, реверанс към природата и устойчивостта...

Трябва да си признаем, че още от университета, сме свикнали точно така. Нашите визии и концепции препускат в главите ни и секунди след като сме прочели заданието вече започваме да скицираме, развиваме идеите си, обличаме ги в романтични истории и дори се засягаме, ако някой не ги схване. Започваме да се обясняваме, повтаряме разказа си още по- страстно, разискваме дълбокия му смисъл и философия. Изводът е прост: попаднали сме в любовен капан с идеята си. А този романс неизбежно води до едно нещо- провал в това да я подобрим.

Разпитайте наоколо

Следвайки принципa “първо хората, после дизайнът”, възпряхме великите си визии за бъдещето и се опитахме да получим някои отговори, задавайки въпроси като: Какво означава “заслон”? Кои хора го използват? Как го използват хората?

Направихме огромна карта и се впуснахме в търсене на тези хора, за да разговаряме с тях. Обратно на архитектурната логика, не ги питахме директно: “Как искате да изглежда заслонът на бъдещето?” От опит знаем, че хората дават подвеждащи отговори и се стресират, когато някой ги попита от какво имат нужда. Вместо това ги провокираме да ни разказват истории за свои хубави и лоши преживявания по темата на заданието. Тези истории ни подсказват нуждите, на които да наблегнем в решенията си.

Първите ни открития дойдоха от планинар с опит, член на Планинска спасителна служба във Витоша. Неговата история ни разтърси: разказа ни как заслонът е за спасяване на животи, как температурата на Витоша може да падне с 20 градуса за един час, как в днешно време хората не уважават планината. Не само това: те съзнателно разрушават и вандализират малкото оставащи заслони в планините в България, което е смъртоносно. Ако зависеше от него, планината щеше да е място, предназначено само за опитните планинари и хората, които я уважават, а пък заслонът да представлява екзистенц минимумът: достатъчно здрав, за да устои на стихиите и вандализма и без абсолютно никакви модерни технологии. Технологиите за него означаваха краят на пълноценното преживяване в природата.

След този разговор въображението ни отново се разпали с идеи за перфектния дизайн на заслона. Визиите ни за лъскав минимализъм бяха заменени с нова версия: съвършено прост, заслонът приютява само тези, които уважават природата. Той предоставя само най- необходимото и е аскетична пещера, която е невидима за нетренираното око.

Колкото повече, толкова повече

За щастие, не бяхме приключили с разговорите. Нито една линия не беше драсната в тефтерите ни, нито една картинка не беше запазена в Pinterest и това беше нарочно - не искахме да ни повлияят преди да сме разбрали проблема през гледната точка на хората.

Срещнахме се със следващия набелязан от списъка: фрийрайдърът- супер свежарка. Неговият опит със заслони не беше по- малък от този на спасителя, но беше коренно различен: за него заслонът беше спирка по пътя нагоре по планината. Модерните технологии бяха от първа необходимост, тъй като трябваше да знае каква е прогнозата за времето през следващите два дни. Той също беше свидетел на прояви на вандализъм и се опитваше да поправя щетите, доколкото може. За него заслонът беше както спасител на животи, така и място за спомени с приятели по пътя към нови приключения.
Честно казано, бяхме напълно объркани. Имахме два много крайни начина на ползване, а оставаха още много хора, които да разпитваме: семейства с деца; хора, които се разхождат в планината през уикендите; хора, които работят в метеорологичната станция; администрация... Всеки нов разговор наслагваше повече информация за някои критични точки, които да подобрим.

В края на проучването избрахме двата крайни случая: планинския спасител и фрирайдъра, като целяхме да измислим решение, което да удовлетвори и двамата.

Тази статия започна да клони към роман, затова няма да можем да покрием тук дизайн решенията, които взехме, но можете да ги видите в Archdaily, designboom или inhabitat. Това, което искахме да разкажем е, че в края на краищата, след като разговаряхме с група живи хора от реалния свят, нашето предложение за заслон беше най-реалистично по отношение на съществуващите условия. Всички проекти в конкурса бяха на много високо дизайн ниво и добре премислени. Но бяха мислени според задание, което не разкриваше пълната картинка и не споменаваше проблема с вандализма. Тяхното предизвикателство беше да предложат “Заслонът на 2050”, докато ние предефинирахме нашето като “Как бихме могли да увеличим шанса на хората да се спасят от критични ситуации в планината, като същевременно опазим заслона от вандализъм”, което в крайна сметка резултира в модерно и технологично решение.

Поддържайки съзнанието си чисто, без да избързваме с решенията, ние се предпазихме от това да се влюбим в идеята си и така да останем слепи за други важни фактори.

Това е поуката от тази седмица, драги читатели. Целим пълен катарзис и нищо по- малко. Не, сериозно, идеята на този блог е да споделяме идеи, да провокираме дискусии, любопитни сме да разберем и какъв е вашият подход към дизайна изобщо? Какво ви води?
Споделете, коментирайте, ние ще трием само коментарите, които не съответстват на нашата гледна точка ;)